- Все още не разбирам защо трябваше да се съвещаваме тук. Катеричина сигурно вече поне 15 пъти е звъняла в офиса. Тя не обича да съм някъде, където не може да ми се обади. Все пита за нивите картички с пожелания за сватба, коледни пожелания и новогодишни пожелания.
- Точно това му е хубавото на клуба – не могат да ни намерят. Единственото останало сигурно място!
- О, скъпи, прости ми, че се усъмних в теб дори за миг! – чу се гласа на Катеричка в мъжки клуб, забранен за жени.
- Г-н Катериган! За 123 достойни години, откакто този клуб съществува, нито веднъж женско създание от какъвто и да било вид не е стъпвало тук. Ние сме разбрани хора, г-н Катеричко – ако човек си пийне повечко гледаме да го качим на влака за дома. Ако реши да попалува някой следобяд, а жена му се обади, казваме, че е във фитнеса. Изпращаме официални пожелания за сватба, коледни пожелания и новогодишни пожелания. Но това, г-н Катеричкое прекалено! Като председател на Комитета по правилника, ви предлагам да си спестите срама по откритото разглеждане на случая и незабавно да подадете сам молба за напускане!
- Катерич, героинята на комикса ми е влюбена и никога няма да се съгласи на развод. Тя е получила вече много пожелания за сватба, коледни пожелания и новогодишни пожелания. Така че ни остава само един изход. Убийство!
- Убийство ли?
- Убийство! Точно след 6 седмици – бум! Няма вече г-жа Катериган. И Кат може отново да си бъде таен агент. Какво има?
- Ще убивате г-жа Катериган, нали? Тази от комикса, а не…?
- Да, защо? Нали не ти харесват нейните пожелания за сватба, коледни пожелания и новогодишни пожелания?
- А, ако Кат Катериган убие жена си и се измъкне безнаказано. Тогава… кой знае…
- Барман, още едно от същото. И този път гледайте чашите да са добре охладени!