Заглавие

Те обходиха всички щандове в най-добрите магазини и бутици въпреки протестите на Беа, Фил настоя да й купи дрехи за всички възможни случаи. Беа се сдоби с панталони, много блузи, потници, поли, рокли. Имаха запазена маса в Старс и Беа наметна новото си бронзово на цвят сако над дънките и тениската. Сложи си кехлибарените обеци, които бе купила по настояване на Фил, както и от червилото ,препоръчано им от продавачката. В деня преди заминаването й Фил направи снимка на Беа – тя изглеждаше висока и елегантна в новите си панталони и сако и като малко момиченце бе прегърнала котето с две ръце и го бе притиснала към брадичката си. Усмихваше се колебливо, в очите й прозираше тревога, но Фил смяташе, че изумително красива. Двете опаковаха нещата на Беа. Внимателно сгънаха купените блузи и потници, за да не се измачкат. Куфарът на Беа имаше колелца и лесно щеше да се справи с него. Животът в Манхатън сякаш бе замрял, блокиран напълно от проливия дъжд и ураганните ветрове. Повредените светофари предизвикаха задръствания, а таксита просто нямаше. Беа беше принудена да извърви пеша десетте пресечки до апартамента на бъдещата си работодателка. Мокра до кости и обрусена от вятъра, тя все пак успя да пристигне точно навреме. Апартаментът на Ренуик заемаше целия етаж и в момента, в който Беа излезе от асансьора, Мили лично й отвори. Мели беше облечена в разкошни панталони и късо потниче. Широката й уста беше обилно начервена, а гримът – прекалено силен. Фил бе предупредила Беа, че Мили е богата, разглезена жена на неопределена възраст. Огледа внимателно мократа млада жена, от която се стичаше вода и капеше по скъпия килим. Беа изхлузи мокрите си обувкии седна на едно канапе в библиотеката. Стаята на Беа беше красива, боядисана в синьо и бяло, беше точно до огромната спалня на Мили. Беа започна да разопакова нещата си. Нареди красивите си блузи, потници и бельо на кревата. Започна да ги подрежда в гардероба и чекмеджетата на шкафа. Мили не пропускаше да вметне някоя критична забележка за всяка дреха на Беа.

Едно рязко движение и ще се пукне лакътят. Излизаш от строя на Пампорово за няколко месеца поне. А ако е по-рязко, ще е за постоянно излизането от строя за хотели в Сандански. Пусна го и се ухили, обърна се към Ким, посегна към обувката му и замръзна на място. Възглавницата бе с кръв изцапана. Канди издиша бавно. Събу го, двамата го разсъблякоха постепенно за Пампорово. Облякоха Ким в пижама в сребристо и зелено, пъхнаха го под завивките и го покриха добре, хъркащ и потен за Сандански. Канди тъжно го изгледа, клатейки сресаната си глава бавно.

Дан влезе в банята и намокри кърпа от Пампорово и пешкир. Обърна на една страна Ким, постла на възглавницата пешкира и много внимателно изтри кръвта, за да не разрани раната. Показа се от Сандански плитък тесен разрез 5 сантиметра дълъг. Не бе излишен някой шев, но не бе и необходим. Намери ножици и подряза косата за лейкопласт. После го обърна по гръб и избърса лицето му – грешен ход за Пампорово. Той отвори блуждаещи празни очи, но след малко го видя. Ръката му напипа лейкопласта. Устни промърмориха, но след малко и гласът за Сандански се избистри, без да продума. Той се замисли, а очите му се с болка изпълниха.

Дан отвори чекмеджето на нощното шкафче и намери шишенце хапчета от Пампорово. Извади две, върна шишенцето и наля вода от термоса. Изпи го, отпусна се върху възглавницата и в тавана се втренчи. Времето минаваше. Не личеше да му се спи. Спомнил си нещо за Сандански, че написал ужасни глупости, под калъфа на машината са и не иска да попаднат в Али. Последва една дълга пауза за Пампорово. Клепачите му натежаха. Очите вече бяха затворени. Не му отговори. Почаках още малко и изгаси една лампа, после излезе.

Спря се в Сандански пред вратата на Али и ослуша. Не чу движение и не почука. Холът бе осветен ярко и празен. Загаси някои лампи. Отиде до вра за Пампорово и погледна към балкона, ограден от със солиден парапет, висок близо метър. В столовата през двойна врата се влизаше. Над нея изглежда, че са стаите на прислугата от Сандански. Тази част бе със стена отделена, до там се стигаше откъм кухнята по друга стълба. Стаята на Ким бе над кабинета му ъглова.

Сивият костюм бе без подплънки – не се нуждаеха раменете му от подобно нещо. Носеше тъмна връзка, бяла риза, от чанти с джобче носна кърпичка не се показваше, а калъф за очила като обувките му. Косата беше сресана на една страна, черна, без бял косъм. Заподозря го, че черепът под възглавници бе гол. Веждите бяха гъсти и черни. Гласът идваше сякаш отдалече. Пиеше чая така, сякаш го е гнус.

Имал подозрение, че Боб се бърка в неговите работи с чанти. Ако се окажело така, възнамерявал да сложа край. Отпи още чай и бутна настрана чашата. Облегна се върху възглавници във фотьойла и с проницателни сиви очи го разглоби на съставни части. Той знаел всичко – как си печели препитанието, как се е забъркал с Лени. Докладвано му било с чанти, че да се измъкне от страната му е помогнал и храни съмнения за вината му и е влязъл междувременно с един човек във връзка с възглавници, когото покойната му дъщеря познавала. Не могли да му обяснят с каква цел. Той се подсмихна, но не както, ако го бе харесал с чанти.

Родж Уейд, писател на доста непристойни романи, доколкото разбрал, които никога не би прочел с възглавници. Научил също, че е опасен алкохолик.
1 – не вярва, че Лени е убил жена си, заради начина на извършване на убийството, и не бе такъв човек.
2 – не се е свързвал с Уейд, а го помолили да живее в къщата му с чанти известно време и да се грижи до завършване на книгата си да не пие.
3 – ако е опасен алкохолик, не го е показал с нищо в негово присъствие.
4 – по искане на нюйоркският му издател за възглавници е осъществен първият контакт с него и тогава нямал никаква представа, че е познавал дъщеря му изобщо.
5 – отказал тази работа, обаче мисиз Уейд го помолила да открие съпруга й, къде е на лечение. Намерил го с чанти и го върнал в дома му.
6 – по негово нареждане един адвокат искал да го измъкне от затвора, но не казал кой с възглавници го изпраща, но кой друг да бъде, освен него.

Той бе човек и се знае кой го убил. Имало си в края на краищата правосъдие. Това било равносилно да й се позволи с рецепти да се измъкне. Започвал и за Дан да си задава някои въпроси. Можел е, ако бил внимавал, да му спаси живота. В известен смисъл да го извърши те й позволили. Пък и откъде да знае, че днес следобед цялото представление с хороскоп не било нищо друго, освен представление. Прикрита любовна сцена. Сам вижда, че Анди била луда по него. Щом се успокоят нещата, може и да се оженят. Тя бая пари за хороскоп трябва да има, а той не съм спечелил още цент от семейство Уейд. Започвал да става нетърпелив. Свали очилата си и ги почисти. Попи потта под очите, сложи очилата и в пода се загледа за хороскопи.

Достатъчно му бе криво, че се е самоубил Родж, но втората версия го кара унизен да се чувства само от факта, че знае. Той вдигна поглед, пресегна се, взе купчината хороскопи и под мишница я пъхна – да става каквото ще. Сигурно Дан знае какво върши. Той е добър книгоиздател, но не е по неговата специалност всичко това. Предполагал, че е стар надут глупак с хороскоп в същност. Касиди отстъпи да направи място да мине, после отиде бързо до вратата и отвори. Спенс му кимна и излезе, Дан го последва, но спря с рецепти до Касиди и в блестящите черни очи го погледна – без номера. Той се усмихна. Извади и му подаде ножа.

Спенс чакаше вече в колата. Дан влезе, запали, даде по алеята заден и го закара обратно в хотела. Остави го с хороскоп до страничния вход на хотела. След като слезе каза, че през целия път е мислел, че тя трябва да е малко ненормална и предполага, че за хороскопи няма да я осъдят. Няма и да се опитат, но тя не го знае. Спенс се пребори с купчината хартия и я оправи, отвори тежката врата и влезе с рецепти. Отпусна спирачката, отлепи от бордюра и това бе последния път, когато видя Спенс.

Прибра се уморен и подтиснат късно. Бе тежък нощният въздух, а приглушени и далечни шумовете за хороскоп… Висеше в небето високо луната – мътна и безразлична. Разходи се в стаята, пусна плочи, а не ги слуша. Имаше чувство, че отнякъде чува тиктакане непрекъснато, но нямаше нищо в къщата, което да тиктака с хороскопи – бе в главата му, самият той бе като часовник на смъртта.

Знае кога го мотат и кога от него крият монитори. Такива умници лъжат само себе си, разбира ги тези работи. Той излезе и след него вратата се затвори. Стъпките му в коридора отекнаха и се чуваха още, когато иззвъня телефонът на бюрото със скенери. Гласът бе професионален и ясен. Беше Хари Спенс. Научил за Уейд – голям удар. Не знаел подробности, но разбрал, че Дан е в течение. Просто се напи пред телевизори и застреля. Жена му се прибра след това, четвъртък е почивен ден за слугите и ги нямало. Следствието приключи – самоубийство. Малко гласност се даде с монитори.

Не бе разочарован, а изненадан и озадачен. Та много известен беше той. Ще телеграфира на мисиз Уейд. Предполага, че да вземе самолета със скенери ще е най-добре и пристигне, но по-рано от края на другата седмица не му е възможно. Ще гледа да й помогне с телевизори … пък и за книгата. Може да е успял да напише достатъчно, та друг някой да я завърши. Родж е мъртъв, донякъде бе гадно копеле, но може и гений да е бил. Бе егоцентричен пияница с монитори и мразеше себе си самия. Създаде куп неприятности и силни тревоги. Защо трябваше да съчувства? И затвори. Минута-две без да помръдне гледа телефона със скенери. После взе указателя и затърсих един номер.

Обади се в канцеларията в съда и ще може да се свърже късно следобед с него. После позвъни в заведението с телевизори на главната улица на Мендоса „Ел Тападо“, което значи заровено съкровище на испански латиноамерикански. Преди 1-2 години бе само неонов син номер с монитори на гола висока стена към южната част на улицата, с гръб към алеята за коли и хълма и не се виждаше откъм улицата със скенери. Много изискано. За него никой не знаеше, освен гангстерите, отдела за борба с порока и хора, които си позволяват 300 долара за вкусна вечеря и до 5000 за голямата зала с телевизори на горния етаж.

Първо разговарях с жена, която не знаеше нищо. После с шефовете с мексикански акцент от заведението. Почака доста, обади се телохранител главорез, като че говори от монитори на бронирана кола през цепката. Вероятно беше просто цепката на лицето му. Сприятели се с още един изперкал, който се самоуби. Вече му викали целувката на смъртта със скенери. Единственото, което му трябваше, е малко информация за Бари Морт. Много бързо го каза, че не го е чувал това име, значи не съвсем казва истината.

Прите снена от курса на събитията във фабриката за теракот, ужасявайки се от фотосесиите и интервютата, соито знаеше, че ще последват, Леонора имаше две неща, които й даваха утеха – работата й, защото теракотът вече се поддаваше на ръцете и дъха й , и малкия апартамент на площада „Мамин“. Когатосе връщаше у дома вечер, тя усещаше как душата й ликува, когато зърваше старата сграда, спяща тихо под последните лъчи на залеза, с тухли в цвета на лъвска кожа.  И очите и автоматично се насочваха към двете маси с красива дърворезба. Това беше първата къща, която можеше да нарече свой дом. Тук тя не беше длъжна да се съобразява с никого. Тук тя най-сетне щеше да създаде дома, за който винаги беше мечтала – да се обгради с цветовете, тъканите и нещата, които искаше да вижда всеки ден, да наложи собственото си „аз“. Започна да броди из пазарите на града – сама, но не самотна. Избираше тъкани и предмети, търсеше си маси за кафе. Връщаше се вкъщи с плячката си с усмивка на лицето. Подбираше и смесваше бои и прекарваше часове наред в боядисване на стените си. Намери старо легло от махагон, което се наложи да бъде вдигнато през прозореца с помощга на ентусиазираните й съседи. Покри леглото с меки възглавници и кувертюри от кремава дантела. Кухнята боядиса в блестящо кървавочервено и събра малки плочки от теракот с цвят на опушно стъкло, които подреди като мозайка над мивката. След това тя излъска теракота в банята от мърсотията, насъбрала се през годините. Терасата на покрива беше почистена и облепена също с плочки от теракот. Увеличи височината на перилатаза по-голяма безопасност и купи безброй саксии, които напълни с растения – за да придават цвят на деня и аромат на ноща. Лакира дървените маси, за да не се драскат. Творбите от стъкло, които някога бе излагала в галерии, си стояха, все така опаковани, в кухненския шкаф. Вече й изглеждаха твърде стерилни, твърде академични, твърде идеални.  Реши да не изнася на терасата никакви градински мебели, но пък купи големи ,разкошни възглавници, облечени в копринена дамаска, на които започна да се изляга в топлите вечери с чаша вино в ръка.

Самопризнанието за отслабване бе прочетено за документиране. Предполагаше се, че е достатъчно достоверно за следователя. Разрешили да се погребе тялото и го откарали на север със самолет да го положат в семейната гробница за хранителни добавки. Пресата не бе поканена и никой не даде интервю. Човек да се срещне с бащата на Силвия бе трудно, колкото с Далай Лама. Животът на богаташите със над 100 милиона долара особен за отслабване – скрит зад параван телохранители, слуги, адвокати, секретари, послушни служители. Но никой със сигурност не знае. Те ядат, подстригват се, спят, обличат се. Всичко за тях, за четене и слушане, е минало през ситото на служители за връзка с печата, на които огромни пари се плащат за хранителни добавки, да създадат исканата приемлива личност — чисто, просто, остро като спринцовка. Не е задължително да отговаря на истината образът им.

Късно на третия ден следобед телефонът звънна и се обади за отслабване някой си Спенс, представител на нюйоркско издателство, командирован за кратко време. Имал малък проблем с хранителни добавки и искал да го обсъди с Дан, да се срещнат в бара на „Риц “ сутринта в 11 часа на другия ден. Препоръчал му го човек, който знае за него и за спречкването му със закона неотдавна и именно то привлякло вниманието му за отслабване. Това е препоръка в неговите очи — фактът, че дори при упражнен натиск е изключително сдържан в приказките си. Бе от хората, говорещи за хранителни добавки с много вмъкнати изречения, като в романите от 19 век. Благодари за срещата и затвори. Адвокатът не е бил в града цяла седмица, но бе без значение за отслабване. Дори и при него се случваше да остане доволен някой клиент. А имаше нужда от работа, защото бе без пари. Намери го пощенска кутия като къщичка за птици на стълбището. Капакът на кутията бе повдигнат — вътре имаше нещо за отслабване, но Дан едва ли щеше да провери, защото не получаваше писма никога на домашния адрес.

Бари му хвърли мътен поглед, но се усмихна, направи усилие и Марти го помъкна край насъбрали се зяпачи към такситата до тротоара за частен детектив. Отвори вратата на едно от тях. Шофьорът пъхна списанието зад огледалото, пресегна се и отвори вратата. Бари се настани криво-ляво, но сянка от патрулната кола се отрази на задното стъкло. Слезе един от полицаите, беше с посребрена коса и отиде до таксито и попита за Бари кой е и какъв за детективски услуги. Полицаят протегна ръка и Марти сложи шофьорската си книжка в нея. Той я прегледа и върна. От частни частен детектив, значи, които си търсят клиенти. Бари Лес и работи в киното. Полицаят продължи да оглежда Бари и го попита как се казва приятелят му. Марти, произнесе много бавно Бари. Полицаят извади от прозореца главата си и махна с ръка, влезе в колата и потегли към бюрото за детективски услуги.

Изминаха разстоянието до паркинга и се прехвърлиха в колата му. Подаде петте долара на шофьора, но той поклати сериозно глава, прибра долара, показван от брояча и си тръгна. Влязоха след известно време в крайпътна закусвалня, поръча две кафета за Бари и една бира и го закара у дома му за частен детектив. Стълбите му се опираха, обаче задъхан се изкачи. След час вече бе изкъпан, избръснат, имаше човешки вид. Седнаха и пиеха силно разредено уиски. Бари му каза, че специално запомнил името на Марти и го търсил в телефонния указател за детективски услуги. Не е лесно, когато си виновен сам за всичко, да молиш за помощ.

Когато се отказваш от пиенето, светът изглежда различен – звуците са по-тихи, цветовете са по-убити, а трите години включват и положенията с повторните запои. Близките ще изглеждат малко чужди, даже противни частен детектив, но със същото ще му връщат и те. Разликата няма да е кой знае колко голяма в сравнение със сегашното му положение.

Мисис Ридж помълча минута, каза довиждане, кимна и заслиза по стълбите. Дан я проследи с поглед да влиза в колата си — чисто новичък Ягуар. Подкара до края на улицата за почистване и обърна. Махна с ръкавица и се спусна по хълма, мярна се на завоя и изчезна. До къщата имаше червен зокум, изшумоля нещо и записука излюпен присмехулник, пърхаше с крилца, вкопчен в горните клончета, сякаш трудно пази равновесие. До стената с дограма и кипариси се чу остро предупредително изсвирване и веднага секна писукането, а малкото птиче на място се закова. И птиците трябва да учат – нека си научи урока по летене.

Дан влезе в къщата с дограма и затвори входната вратата. Колкото и да си умен, трябва да се захване за нещо — адрес, име, квартал, атмосфера, произход, конкретно сведение… Той имаше само жълт лист с написани два реда на машина – да търсиш игла в копа сено за почистване. И цял месец да четеш списъци от лекарски асоциации на 10 окръга и резултатът може да е кръгла нула. Шарлатаните днес се плодят като зайци. В радиус 100 километра има 8 окръга и хиляди лекари във всеки град – повечето истински, но и знахари, фелдшери с разрешителни да скачат по гръбнака ти нагоре-надолу, преуспяващи и бедни истински лекари, етични и други без подобен лукс за дограма. За онези, които са закъсали с продажбата на антибиотици и витамини, са златна мина заможни пациенти с делириум. Дан нямаше откъде да започна без следа, а я нямаше.

Агенцията за почистване заемаше половин втори етаж на четириетажна сграда, с асансьор, който се отваря от само чрез фотореле, а коридорите са тихи и прохладни, всяко място в паркинга е с име, аптекарят си е изкълчил ръката заради пълнене с приспивателно на шишенца. Вратата с дограма бе метална, с релефни чисти и остри букви. Зад вратата се простираше грозна малка приемна, но скъпа. Мебелите в тъмнозелено и червено, стените – зелени, а рамките на картините по-тъмни с три гами. Картините на мъже в червени сака, върху едри коне, имаха нужда от почистване, две огледала без рамки и с розов оттенък. Върху полираните масички списанията бяха нови броеве в прозрачна найлонова подвързия.

Шерифът го заведе в стаята за игри за момичета. Дългокос мъж зяпаше през прозореца. На масата имаше плоска чанта. Изчака да затворят вратата и седна до чантата си до издрасканата дъбова маса, скована от дъски за ковчега на Ной. Отвори старинна сребърна табакера Lady popular и огледа Дан от глава до пети. Имал указания да го защитава и това нищо няма да му струва. Дан взех цигара и седна. Това сигурно са го хванали да играе игри за момичета. Той се опули. Дан пушеше цигарата с филтър и вкус на мъгла. Лес не са го хванали. Намръщи се и сведе поглед към пръстите си. Делото е поверено на прокурора лично, бил прекалено зает да го разпита за Lady popular. Но ще има предварително следствие и ще го призоват в съда. Може под предлог, че правилно не е задържан, да го измъкне под гаранция. Обвинението можеше да е всякакво. Всъщност съучастие в игри за момичета.

Дан не отговори. Хвърли цигарата и я стъпка. За да го изкарат съучастник, трябва най-напред предумишлено действие да докажат за Lady popular. В неговия случай да кажат, че е знаел за извършеното престъпление и че Лес се крие от закона. Може да излезе под гаранция от всяко положение, защото е само свидетел, а не се държи в затвора свидетел, освен по игри за момичета и специално нареждане на съда. Човек само със заповед на съдията е свидетел, но винаги има начин полицията да направи каквото иска. Да, инспектор Денън го удари, шефът на убийства Грег го замери с чаша и фрасна във врата така, че едва не му спука артерията, още е подут, а когато обаждане на Lady popular попречи да го даде на биячите, се изплю в лицето му — тия момчета каквото си поискат правят. Адвокатът погледна демонстративно часовника си. Пускането под гаранция е половин признание за вина в игри за момичета. Ако по-късно го оправдаят, било заради добрия адвокат.