Заглавие

Предпочитала е живопис и музика да учи. Живяла е при сестрите и щастлива се е чувствала. Поне беше щастлив винаги видът й. Клот може би на интериорни врати да попречи се е опитвала. И би имала право. Робърт младеж не беше, когото за дъщеря си женен човек би искал да види или за своя близка. Тя бе твърде млада всъщност, правилното решение за да вземе, а Майкъл от най-ранна възраст още проблеми създаваше с интериорни врати. Бяха за малолетни престъпници в съда го съдили, с лоши приятели дружеше, в разни банди участваше, обирал жилища беше, телефонни автомати… Имаше с момичетата солиден опит, дори искове за издръжка бяха повдигнати срещу него, която да плаща за интериорни врати. Наистина с момичетата лошо постъпваше и не беше цвете за мирисане иначе, но бе привлекателен и момичета след него тичаха и наистина глупаво постъпваха. Беше две кратки присъди в затвора излежал. Честно казано, престъпник си беше с интериорни врати. Баща му правеше всичко, което по силите му беше, на сина си да помогне – всичко, което човек с неговия характер би могъл да направи. Винаги го е спасявал, подходяща работа му е намирал… Плащал е причинени от него щети и дългове за интериорни врати. Правел е всичко това.

Тези младежи се обичаха. И готови бяха, докато смъртта ги раздели да се обичат. И тук свършва историята. Вики никой да знае не искаше за интериорни врати. Бояха се намеренията им да не осуети някой. За Вики, винаги е съществувало желанието да избяга, освен любовта. Тя истинските си родители бе загубила изцяло нов живот след смъртта им и бе започнала, на възраст, на която създават модели интериорни врати момичетата. Това състояние дълго не продължава, но от развитието е естествена част. След това следващият етап идва. Отношенията между жените и мъжете. Човек наоколо да се оглежда започва, своя партньор да открие зад интериорни врати. Този, когото в живота иска да е с него. Ако си мъдър, ще имаш приятели, няма да бързаш, да дойде както казват твоят избраник ще чакаш. Клот изключително добра беше към Вики и тя като свой кумир я обожаваше. Тя истинска личност за интериорни врати беше. Хубава, съвършена, интересна, за Вики тя някакъв романтичен ореол имаше и я обичаше в същото време като собствена дъщеря. Това момиче сред обич отрасна и интересен живот живя. И така, малко по малко е започнала с интериорни врати да изпитва в това щастие, без сметка да си дава, че има желание да избяга.

Бяха в Кан. Утрото беше прекрасно. Лек ветрец шумолеше в листата на палмите и развяваше късата коса на Мари-Лаура. Ник шофираше малката открита алфа. Паркираха колата хпред художествената галерия. Мари си беше сложила красивите бижута с кристали Сваровски, подарени й от Ник. Ник я хвана за ръка и двамата се затичаха към входа . Той бързо я преведе през изложбените зали. АОтидоха до една картина. Мари прикова поглед в обикновената на вид, тъмнокоса жена, облечена в неподходяща за нея жълта копринена рокля. Нарисувана беше в цял ръст. Носеше гривни и на двете ъце, лицето й имаше преятно излъчване. Дългата й коса беше хваната с панделка като на младо момиче. Това беше бабата на Мари. И“злязоха от галерията и се върнаха при колата. Вървяха прегърнати. После седнаха да обядват в любимото си кафене. Ник извади една от своите писалки и се зае да решава кръстословицата във вестника. Брад Кейн шофираше лъскавото черно порше по криволичещата алея на Мимоз. Знаеше, че Мари не е вкъщи, беше я видял да излиза. Малко след това беше позвънял на икономката. Той излъга, че е приятел на Мари и че иска да вземе децата за разхока. Икономката ги приготви. Хлапетата го чакаха на стълбите и Брад забеляза как очите на момчето се разшириха когато видя колата. Брад извади една от сребърните си писалки и остави бележка на Мари. Никс остави Мари пред вилата. Обеща й да се върне следас и заедно да отидат да вземат Фил от летището. Мари отиде в стаята си и свали красиви бижута. След това гржливо ги прибра в кутията за бжута и отиде да намери децата. Икономката й каза каквое станало. Мари едва не падна, Брад беше отвляъл Скот и Джули. Тя напълно знаеше, че той е способен на убийство и че използва децата само за да стигне до нея. Сребърните гривни паднаха от ръката й. Телефонът иззвъня и тя се втурна към него. Брад и каза да си вземе химикалка и да запише указанията му. Мари веднага грабна една от дървените писалки и започна да записва. Брад затвори,Мари остана неподвижна на мястото си. Безомощно притискаше писалкотао към себе си и се чудеше какво да прави. Спомни си, че Ник ще дойде да я вземе за да посрещнат Фил. Но тя трябваше да изпълни нарежданията на Брад. Без да губи време.

Това в действителността я върна – към трите сестри и игри за момичета. Би трябвало да са свързани и замесени във всичко това. Трябваше да разбере какво е и много време нямаше – това бе единственият проблем. Мери не се съмняваше и за миг, че да реши загадката е в състояние с игри за момичета. Бе от онези бъбриви симпатични възрастни жени, за които да приказват е нормално и да задават въпроси — чисто клюкарски на пръв поглед. Можеше за детството си да заговори и така да накара да й разкажат сестрите за тяхното с игри за момичета. Щеше за ястия да им говори, за дъщери, за прислуга, за пътувания, братовчеди и роднини, сватби, раждания и смърт. При разговорите за смърт нямаше да се появява в очите й особен интерес. Бе сигурна, че ще може да реагира  нормалното без да се замисли за игри за момичета. Трябваше да научи за отношенията им с околните колкото се може повече, за събитията през живота им, да види дали някои многозначителни факти няма да изникнат. Може би щеше до някои случки в околността да се добере, които с трите сестри не са пряко свързани. Може би знаеха нещо за игри за момичета и щяха да го споменат непринудено. На това място трябваше нещо да открие —ориентир, улика…
На втория ден отново трябваше към групата да се присъедини, освен ако нещо не й подскажеше дотогава, че да го прави не трябва с игри за момичета. Замисли се за хората от автобуса за екскурзия. Може би онова нещо бе сред тях някъде и щеше и след завръщането й да продължи да е сред тях. Тя се намръщи и помъчи нещо да си спомни, което бе през ума й минало. Отново за трите сестри и игри за момичета се замисли. Не биваше при тях прекалено дълго да се задържа. Щеше от куфара си да извади само най-необходимото за двете нощи — нещо преобличане вечерта, тоалетните принадлежности, нощница… После ще слезе при домакините за игри за момичета и приятен разговор да поведе. Трябваше нещо много важно да разбере. Дали те трябваше съюзници да й бъдат или врагове – едното или другото. Трябваше да прецени много внимателно тези игри за момичета. Мери по стълбите внимателно заслиза, защото лявото й коляно беше несигурно малко. Все пак парапет имаше. Стълбището беше много хубаво и този факт тя го отбеляза. Къщата бе много хубава, строена през 1780-а за игри за момичета. Влязоха в голяма всекидневна, приятна, с няколко особено красиви мебели.

Обясни му, че много пари би струвало това, но за човек в неговото положение едва ли са проблем за игри с коли. Вече сметка си бе дал, че е много болен човек, което го потвърди Мистър Робърт. Че не му остава и година да живее, лекарите му казали 2 години преди това, но разбрали по-късно, че може смъртта и доста по-късно да дойде, заради физическата му сила, която е необикновена за игри с коли. Попита го към сина му чувствата му какви са. Той бе безмилостен човек, но много честен и справедлив в същото време. От години знаел синът му що за човек е. Не се е опитвал да го промени, защото че е невъзможно, е убеден в игри с коли. Той е такъв просто и в природата му е това. Нечестен и престъпник. Никой и нищо да му повлияе не може. В известен смисъл ръцете си е измил. Макар и винаги да е получавал нари, не открито, когато нужда е имал. Винаги правна и всякаква друга помощ е получавал за игри с коли, ако се е налагало. Ако имаше син, от някакво заболяване страдащ, например епилепсия, би се грижил по същия начин за него. Ако синът му е болен морално и да се излекува не е възможно, е същото.

Професорът му отговори, че зависи какво иска да постигне с игри с коли. Не се затрудни да отговори, стар и недъгав е, но знае какво да направи иска много добре – да му помогне, от онова място да го освободи. Иска да е свободен, за да е свободен както намери за добре да живее живота си. Ако да продължава с безчестието в игри с коли, да бъде така. Ще се погрижи колкото може за него. Не иска затворен да страда заради нещастна грешка и напълно естествена. Ако друг някой е убил момичето, иска да излезе наяве истината и от всички да бъде призната. За Майкъл справедливост иска в игри с коли. Но е недъгав и болен човек много. Времето на този свят се не с месеци и години измерва, а със седмици за него.

Професорът предложи адвокати да му наеме, знае добра кантора, но да довърши той не го остави. Може и да ги наеме, но няма никаква работа да свършат в игри с коли. Трябва каквото може сам да организира. Предложи му голям хонорар, за да търся истината да се заеме и да каквото трябва предприеме, без средствата да жали за игри с коли.

По-нататък някаква възрастна жена стоеше зад щанда с пожелания за рожден ден. Мери в магазина влезе, покрай щанда премина, на един стол срещу възрастната жена седна и парче розова прежда извади. Скоро получи каквото търсеше, дадоха й още прежда, която хареса и разговор се завърза с пожелания за рожден ден. Мисис Мелит бе от инцидента много развълнувана и възмутена от това да накараш местните власти да направят каквото и да било колко е трудно, пътеките в околността до забележителностите за да обезопасят с оригинални пожелания за рожден ден.

Дъждът почвата отмива и започват да се срутват камъните, една година три срутвания имаше, три нещастни случая – едва не умря едно момче, 6 месеца по-късно си счупи ръката един мъж с пожелания за рожден ден, а горката мисис Уокър накрая. Тя почти не чуваше и бе сляпа. Ни видяла, ни чула каквото и да е, иначе да се дръпне настрани е можела. Някой скалата е видял и й извикал, но твърде далеч е бил, за да изтича и спаси – на място е умряла.

Колкото и ужасно да е с пожелания за рожден ден, тези срутвания естествени изглеждат, макар че могат понякога и невнимателни хора да ги предизвикат. Ако реши да се позабавлява някой, като в пропастта събори скала… Наоколо много буйни момчета има за оригинални пожелания за рожден ден, но да правят чак такива неща не ги е виждала. Мери за пуловери с ярки цветове заговори.

Мери описа пуловер на черни и яркочервени квадрати. В магазина доста добър асортимент имаше, но не се виждаше нищо такова, а не бе получавано напоследък изглежда пожелания за рожден ден. Мери видя в наличност какво имаше и да си върви се приготви, но преди това за убийствата, извършени в околността заговори.

Накрая го хванаха. Приятно момче на вид. От добро семейство. Учил в университет. Казват, че бил много богат баща му от пожелания за рожден ден. Бил убил още 5 или 6 момичета. Полицаите един по един започнаха да разпитват наоколо всички млади мъже. Задържаха Джеф Гант. В началото, че е той – доста сигурни бяха. Винаги малко чудат е бил с пожелания за рожден ден, от малък още. Закачал малките момиченца, когато на училище ходел. Давал им бонбони и да ходят с него ги карал по тъмните улички, за да гледат цветя. Бяха почти сигурни, че е той с оригинални пожелания за рожден ден. Но се оказа, че не е. Имаше и един Бърт, но не е бил тук той при 2 от случаите.

Мисис Глин е за хранителни добавки и протеини напълно нормална вдовица, една приятна жена. Тя много щастлива не беше също, не от тъгата и дълбокото нещастие, които в дома им царяха. Просто не се отразяваше добре тази атмосфера на нея самата за хранителни добавки и протеини. На следващата сутрин от прислужничката чу, която чая донесе, историята за преди толкова време разигралата се трагедия, за убито от приятеля си момиче. Също и от околността за други няколко момичета, жертва станали на изнасилвания или нападения заради хранителни добавки и протеини. Но убиецът някъде трябваше да е. Клот, Антея, Лавиния… Имената на три сестри, три странни щастливи, страдащи, нещастни, уплашени… Но най-напред се спря вниманието й на Клот. Личност. Висока жена, хубава. Точно както и Ели Тел бе личност за хранителни добавки и протеини. Трите орисници. Коя да е убиец би могла от тях? Усещаше много бавно как някаква миазма се надига във въздуха… „Зло“. Не защото непременно една от трите със злото бе свързана, но защото не се съмняваше за хранителни добавки и протеини, че на място живееха, където някакво зло е извършено, заплашително чиято сянка над тях още тегнеше. Най-напред се замисли за Клот —от трите най-възрастната. Бе силна, хубава. Беше жена, на силни чувства способна. Представи си я на Клитемнестра в ролята за хранителни добавки и протеини. Наскоро я впечатли на Агамемнон играта и особено момчето, което ролята на Клитемнестра играеше. Много добро изпълнение, че Клот е способна план да си изработи и в банята съпруга си да убие за хранителни добавки и протеини.

За жалост нямаше съпруг Клот. Никога не бе омъжвана и не би могла съпруг да убие. След това се замисли за Глин. Тя изключително приятна се стори, симпатична жена и нормална за хранителни добавки и протеини. За жалост, извършилите убийство хора, съвсем същото у околните впечатление оставят — те да са очаровани могат, да се възхищават могат от убиеца и толкова накрая по-голямо е изумлението им, когато истината за хранителни добавки и протеини разберат. Тези, които да убият са способни по материални подбуди изцяло. Без чувства да влагат, за да постигнат единствено своя цел някаква. Тя бе от няколко години вдовица. Реши, че не е изключено напълно тя да е и за третата сестра Антея за хранителни добавки и протеини се замисли. Тя бе особен човек, разсеяна, непостоянна, неуравновесена, под влиянието на уплаха някаква. Страхуваше се, при това силно от нещо. Не можеше това без внимание да остави.

И единственият източник по въпроса на информация е господин Боб, който е обявил, че е без съмнение частен детектив? Лудърс още малко напред се наведе. Някой друг, освен Боб казвал ли е, че Франк го е повикал за детски дрехи? Все трябва нещо да е знаел, за да дойде, нали?, промърмори притеснено шерифът. А и за онези пари знаеше в обувката на госпожата. Бари рязко към Боб се обърна, който бе нахлузил вече замръзнала усмивка. От случката за бебешки дрехи в хотела за писмото на Лейси не бе проверявал. Сега знаеше вече, че да го търси не е необходимо. В теб ли е писмото?, Бари го попита твърдо.

Вдигна ръка към сакото си и вътрешния джоб. Бари стрелна светкавично дясната си ръка надолу и когато я вдигна, вече беше в нея огромен колт. Първо ще му даде детски дрехи и пистолета си —през зъби процеди и се изправи. Разкопча си сакото и отворено го задържа. Той се надвеси и измъкна от кобура пистолета. Кисело за миг го изгледа и пусна в заден джоб. После отново го погледна.

Лудърс с нескрит интерес го наблюдаваше. Лейси ръце сключи около детски дрехи, силно ги стисна и поглед впи между обувките си в пода. Боб извади на вътрешния си джоб съдържанието. Няколко картончета за бележки, пакет чистачки за лула, писма, носна кърпичка. Нито едно писмо не бе, което търсеше. Прибра обратно всичко, извади цигара и между устните си я напъхах. Запали клечка кибрит и до цигарата я доближи. Пълен непукист за детски дрехи. Лицето на Бари почервеня леко и заблестяха очите му. Когато се извърна от Боб, потрепваха устните му. А защо не провери дали е детектив наистина, подметна лекичко Лудърс? Бари не го погледна почти. Видимо не гледаше никого, а в едно ъгълче за детски дрехи. Лейси се разтрепери и стисна така ръце си, че кокалчетата й на светлината на лампата заблестяха лъскави, твърди, бели. Устните й много бавно се отвориха, а в орбитите очите се завъртяха. От гърлото й сподавен стон за детски дрехи излезе.

Лудърс извади от устата си пурата и я постави внимателно до себе си върху пиринчения пепелник. Спря да се усмихва. Устата му сериозна стана, но не каза нищо. Ходът бе пресметнат прекрасно за детски дрехи. Бари каквото бе необходимо им даде за съответна реакция и да се осъзнаят – нито секунда.

Имаше 2 комина, двоен гараж за хладилници извън груба ограда. Откъм
езерото просторна тераса бе построена и стъпала, които до водата с
перални водеха. Прозорците светеха, точно това бе хижата, която
търсеше. Гаражът бе отворен и се виждаше вътре паркирана кола с 4
врати до печки. Спря по-настрани малко и навлезе достатъчно в гаража
навътре и опипа на колата ауспуха – бе студен.

Мина по каменна пътечка през груба порта и до верандата с хладилници
стигна. Вратата се отвори и от хижата излезе висока жена. Светлината
добре очерта силуета й. Малко кученце – копринено, покрай нея се
втурна към перални, по стълбите надолу се изтъркаля и в корема го
бухна с двете предни лапи. После на земята тупна и в кръг запрепуска и
издаваше звуци на одобрение за печки. Кученцето обратно вкъщи изтича.

След като влезе, тя затвори на хладилници вратата, огледа го, леко
повдигна рамене и в люлеещ се стол седна. Той се настани в друг като
нейния до перални. Кученцето изневиделица се появи, в скута му скочи,
по върха на носа го млясна и слезе отново долу под печки. Беше с остра
муцунка сивкаво дребно животинче и переста дълга опашка. Намираше се в
стая – продълговата, с много прозорци и пердетата зад хладилници не
бяха първа младост. Имаше индиански черги, голяма камина, две кушетки
с кретонени избелели покривки, не много удобни люлеещи се столове. На
стената до перални чифт еленови рога висяха с по шест разклонения.

Тя имаше напрегнато бледо лице и доста рошави тъмни коси. Бе в
аленочервено сако облечена с медни копчета в две редицикато печки, от
трико сиви панталони и на бос крак сабо. На врата имаше от мътен
кехлибар огърлица и в косите – тъмнорозова кариока на хладилници. Беше
на около 35, следователно – как да се облича, твърде късно да се
научи. После кръстоса крака, но не й харесваха перални очевидно,
защото отново ги разкръстоса. Наведе се и подпря с ръка напред
длъгнестата си брадичка. Стори му се неангажиращо за печки. Обикновено
за пари се отнасяше. Поне за 100-те долара в джоба му със сигурност.

Тя отиде до дървено малко барче зад хладилници и с две чаши се върна.

Но тя не можеше от нула да започне при всички случаи, без каквото и да било да знае. Цялата работа кръстословица във Feisbuk й напомняше, за която указания липсват какво да се впише отвесно и водоравно. Но тя, за да ги открие, трябваше да научи какво да направи, къде да иде, или бе достатъчно на стола да си седи с плетка пепел от рози в ръка и от време на време само да я оставя, за да може по-добре да се съсредоточи? А нима Рафъл е смятал за Карибските острови да я накара да замине, за Южна Америка или друго място, сама да разбере за Feisbuk какво да направи, или конкретни указания да получи. Може би е решил, че за да се досети за какво става дума, тя е достатъчно находчива да зададе нужните въпроси за пепел от рози, до отговора сама да се добере. Не, малко вероятно й се струваше това. Ако е имал това предвид, трябва съвсем да е изкуфял, или преди да умре е бил изкуфял. Но не мислеше, че е бил изкуфял мистър Рафъл с Feisbuk.

Едва тогава сметка си даде, че без да забележи, някак си, вече е приела със задачата да се заеме. Тя заговори отново сама на себе си за пепел от. Вярва във вечния живот. Ще направи всичко възможно желанието му да изпълни. След още три дни Мери писа на адвоката за феисбук. Писмото бе съвсем конкретно и кратко. Обмисли на покойния Рафъл предложението и реши да го приеме. Ще изпълни желанието му и ще направи всичко възможно за пепел от рози, макар и да не никак сигурна, че ще успее. Всъщност не вижда дори как би успяла. В писмото му конкретни указания няма и никакви други инструкции от Feisbuk не бе получила. Ако разполагат с някаква информация, която би могла повече светлина да хвърли върху това с пепел от рози, би се радвала да я получи, но не е така вероятно, защото биха я предоставили досега.

Не й се спеше вече за жалост. Тя решително от леглото стана, пеньоара си облече, на един стол седна с права облегалка и от куфара си извади за запознанства по-голям един бележник. Залови се за работа по Facebook. Това има връзка без съмнение с някакво престъпление. Рафъл посочва това съвсем определено в писмото си, че тя има дарба за запознанства с разкриване на престъпления и афинитет към справедливостта. Следователно за престъпление става дума, не шпионаж при това, грабеж или измама по Facebook, защото никога не се е сблъсквала през живота си с подобни неща и нищо не знае за запознанства. Рафъл знае за нея само онова, което при престоя научи на Сан Орен. Там едно убийство ги свърза. Не й бе направило напоследък впечатление да е имало съобщение в пресата за убийство по Facebook. Никога не бе чела по криминология учебници и никога от подобни неща не се е интересувала. Просто случвало се е така, че малко по-често може би в запознанства, отколкото нормално изглежда, недалеч се е оказвала от престъплението, убийство когато е било извършено. Внимание по Facebook преди всичко са привличали случаи, засягащи нейни приятели и познати. Не са рядкост любопитни подобни съвпадения за запознанства. Една от лелите й корабокрушение бе претърпяла цели 5 пъти, а една приятелка неприятностите привличаше към себе си просто. Някои нейни познати отказваха по Facebook дори с нея да се возят в едно такси. Бе претърпяла 2 катастрофи с влак, 4 с такси, с обикновена кола 3 катастрофи. Подобни неща със запознанства на някои хора без видима причина се случват. Изглежда убийствата прекалено често там се извършват във Facebook, където е и Мери. Слава Богу тя не е жертвата.

Мери сложи зад гърба си възглавничка, престана да пише и после продължи. Трябва да се опита да подреди всички факти със запознанства по-логично, колкото може, свързани със задачата, която да изпълни прие. Нещата, които знае от Facebook досега, или както военните биха ги нарекли – инструкциите, са недостатъчни крайно. На практика на нула се равняват. Така че за какво всъщност става дума при запознанства? Интересно и любопитно – от Facebook. Отговорът – не знае. Странна идея на Рафъл, като се вземе предвид особено колко бизнесът му беше успешен. Той иска тя да познае, интуицията си да ползва, да спазва напътствията за..